Feeds:
Публикации
Коментари

Рака на простатата е най-честото раково заболяване при мъжете. Той има бавно и подмолно развитие, без наличие на специфични отплаквания, което го прави и много коварен. Това е основната причина за активното му търсене сред мъжете над 50 години, чрез ежегодни прегледи при уролог и изследване на т. нар. Простатно специфичен антиген, наричан още туморен маркер за простатата.

В интернет има огромно количество информация по този въпрос, но най-ситезирано и разбираемо обяснение открихме в статията на Д-р Васил Василев – специалист уролог, публикувана в Българския Урологичен Портал.

Простатно специфичният антиген е протеинова молекула, изградена от 8 амино-киселини, която се произвежда единствено и само от простатаните клетки, като взема участие в състава на еякулата. При някои състояния, тази молекула може да излезе от простатата и да навлезе в кръвта, където да бъде измерена, чрез проста кръвна проба.

Според Д-р Василев повишаването на туморния маркер за простатата PSA, в никакъв случай не означава задължително рак, тъй като има и други болести на мъжката полова система, които могат да го предизвикат повишеното му навлизане в кръвта – например увеличената простата, простатит или полов акт например. В тази връзка, използването на термина туморен маркер не е съвсем правилно, защото ПСА е специфичен за простатата, а не за рака на простатата.

Но така или иначе, PSA се явява много полезен инструмен, защото ранното му покачване над 4 ng/ml, често е единствения начин да се заподозре наличие на рак и всяко подозрение трябва да се уточни чрез преглед при уролог включващ допълнително ехография и ректално туширане на простатата. Ако при прегледа подозрението се потвърди, би следвало да се направи биопсия на простата, която доказва или изключва наличието на уролог.

„Въпреки, че ПСА не е 100% сигурен маркер, все пак благодарение на него са спасени милоини животи и ежегодното му изследване при възрастните мъже е важна част от профилактиката и ранното откриване на рака на простатата“, казва Д-р Василев.

Гемчето е тънката кожичка, която свързва главата на пениса с препуциума. То се нарича още френулум, юздичка и придържа препуциума към главата, когато пениса не е в ерекция. При някои момчета и мъже, чисто анатомично то е по-късо и не позволява свободното заголване на главата по време на ерекция. Това може да доведе до болки и теглене по време на полов акт и много притеснява мъжете. Понякога дори, в ситуации на по-страстен секс, може да доведе до скъсването му, което е съпроводено с обилно кървене и болка.

Лечението на късото гемче е оперативно и се цели оделянето му от главата на пениса. Сеществуват много и различни методи за това, но най-модерния и ефективен е лазерната операция за късо гемче или лазерна френулотомия. Предтсавяме ви кратък видео-клип, на който се вижда как Д-р Васил Василев, един от уролозите с най-голям опит с лазерното лечение на късото гемче извършва операцията. Лазера позволява бързо, безкръвно и много точно прерязване на френулума, което в последствие не оставя почти никакъв белег. Още повече, по този начи е визможно и подобряването на продължителността на половия акт и повлияване на пациентите с преждевременна еякулация.

Извънтелесното разбиване на камъни (Ектракорпорална Литотрипсия, ЕКЛТ) е най-разпространеният метод за разбиване на камъни в бъбреците и уретерите.

При него се използват ударни (шокови) вълни, произведени извън тялото. Вълните са фокусирани върху камъка, който абсорбира пренесената от тях енергия и се раздробява на ситни фрагменти, които в последствие се елиминират с урината за няколко дни или седмици. Приблизително 90% от камъните в бъбреците и уретерите се третират с този метод и е препоръчан при камъни с размери по-малки от 2.5 см.

Процедурата не е болезнена и обикновено не налага използване на упойка, като продължава средно около 30 мин. Пациента е разположен върху спациална маса, а ударите идват от генератор, които е допрян до хълбока или до гърба му. Прицелването в камъка става под рентгенов или ехографски контрол.

Д-р Васил Василев – специалист-уролог

Гонореята, известна още като трипер е една от най-често срещаните полово-предавани болести, проявяваща се главно с гнойно течение от уретрата (при мъжа) и от канала на шийката на матката (при жената). Заболяването е присъщо само за човека и е известно още от древността. “Гонорея” е терминът, с който още през 2-ри век пр. н.е., известният лечител Гален е наричал заболяването протичащо чрез “семеизтичане”, тъй като е приемал, изтичащата от уретрата гной за “развалено семе”. Едва през последните десетилетия това название постепенно се измества от термина гонококция, идваща от името на причинителя му Neisseria gonorrhoea или Гонокок.

Как става заразяването с гонорея?

Предаването на инфекцията става от лица с бизсимптомна или слабо изразена инфекция, най-често приполово вагинално или анално сношение, като заразяването може да стане и при орален контакт. Хората, които са имали гонорея и съответно в последствие са били излекувани, могат да се инфектиратотново и отново, ако отново имат сексуален контакт с човек, заразен с гонорея. Възможно е и предаване на инфекцията на новороденото дете (по-точно очите), в момента на преминаването му през заразените родови пътища на майката, като ако не бъде лекувана бързо и ефективно, може да доведе до трайно увреждане на зрението на детето.
При мъжа най-често се засягат епителните клетки покриващи уретрата (пикочния канал), а при жените канала на шийката на матката, въпреки че гонококите могат да навлязат и в по-дълбоките тъкани и дори в кръвта.

При мъжете и жените симптомите се различават. При мъжете болестта протича с възпаление на пикочния канал (т.нар. уретрит), като се наблюдава отделяне на  жълт или зелен секрет примесен с гнойболезнено уриниранесъчетано с парене и сърбеж. Външния отвор на пениса може да стане зачервен и възпален. Възможно е и болезнено подуване на тестисите.

За разлика от мъжете, то при жените, болестта в началото може да протече с по-леки симптоми, които дори да останат незабелязани (безсимптомно), след което обаче започват внезапно и тежко. Най-честото оплакване при жените е възпалениесърбеж в областта на гениталиитезачервяване на шийката на матката, което понякога може де е съпроводено и с кървене мажду менструалните цикли. При засягане на уретрата от гонококова инфекция (което не е трудно, тъй като анатомично пикочния канал на жените е в пряка близост с влагалището) е възможно да се появи често и болезнено уриниране, с отделяне на гъст и жълтеникав съкрет както от влагалицето, така и от уретрата.
Възможно е заразяване и на ректума, както при сексуален контакт, така и при преминаване на бактериите по-съседство от влагалището в ректума при жените.

Какви се потенциалните усложнения?

При жената, нелекуваната гонорея може да се разспространи в малкия таз и да засегне и увреди необратимо матката, маточните тръби дори и яйчниците и по този начин да доведе до стерилитет. Най-често нелекувания хроничен трипер при жената може да се прояви чрез:
-болки ниско в корема
-болки в долната част на гърба
-болки при секс
-температура
-кървене между менструациите
При мъжа, нелекуваната гонорея може да засегне тестисите и да предизвика болезненото им подуване, като също може да се стигне до стерилитет.

Автор на статията

Д-р Васил Василев, Urology.bg

Камъните в бъбреците са заболяеане познато още от древността. България попада в т.нар. ендемичен район за бебречно-каменна болест (както повечето държави на балканския полуостров), където средната честота на това заболяване е много по-висока отколкото в другите страни в Европа.
Защо се образуват бъбречните камъни?
Както всички знаем, урината е разтвор на соли на пикочната киселина, и много други. При някои условия, които все още не са напълно изяснени, се случва тези соли да се утаят и да започнат образуването на камъни. Това не са камъни, в буквалния смисъл на думата, а както ср изразяваме по медициски – конкременти, с кристална структура.
В зависимост от преобладаващият състав на солите в конкрементите, съществуват различни видове – уратни, калциеви, фосфатни, цистинови, със съответно преобладаващи пикочна киселина, калциеви йони, фосфати, цистин. Различните видове бъбречни камъни се различават не само по състав, но и по техните физични и химични характеристики – цвят, плътност, твърдост, кристална структура, разтворимист, което от своя страна предполага и различни видове лечение.

Всяка анормална формация в тялото се нарича тумор. Туморите могат да бъдат доброкачествени (не ракови) и злокачествени (рак). Злокачествените тумори, за разлика от доброкачествените, могат да се прорастват и инвазират в съседните тъкани, както и да се разпространяват в други далечни органи –метастазиране. Оставени без лечение, злокачествените тумори могат да са фатален изход. Обикновено доброкачествените тумори могат да не предизвикват симптоми, освен чрез своите размери и обем, когато могат да предизвикват болки и/или нарушения във функционирането на органа.

Най-честите доброкачествени туморни формации на бъбрека са кистите. Те представляват хетерогенна група от заболявания, които имат една обща характеристика – наличие на кухина или кухини в бъбрека, ограничени от епител и изпълнени с течно съдържимо. Кистите могат да бъдат единични (солитарни) или множествени, вродени или придобити, при деца или възрастни, поликистоза, мултикистоза и др.

В тази публикация ще опишем единичните (солитарни) кисти на бъбрека, които са най-честите и „най-безобидните” от всички кистични заболявания. Честотата им варира от 0.1 до 4 % при децата и достига над 30 % при възрастните над 70 години. Те представляват течна, окръглена или овална колекция, обвита от тънка капсула, като размерите им варират от 2-3 до 8-10 см. и по-големи. Все още е неизвестен точният механизъм на възникване на кистите, като се смята, че се дължи на нарушение в оттичането на група от каналчетата на бъбрека. Съдържимото на кистите е бистра, жълтеникава течност, чийто състав наподобявапървична урина. Често, кистите се откриват случайнопри някакво образно изследване направено по друг повод (най-често ехография) и обикновено не предизвикват никакви симптоми. „Простите” кисти са доброкачествени и обикновено налагат единственопериодично проследяване (веднъж годишно), за да се определи дали нарастват или не.

Прочетете още в Urology.bg

Holmium: YAG лазерът е по-съвремена разработка, който излъчва на 2150 nm. Механизъма на действие за дезинтегриране на конкремета е термомеханичен. На върха на сондата, енергията на лъча се абсорбира от водата, която се загрява и се зъздава парен балон, който бързо нараства и дестабилизира молекулите в контакт с него, което дезинтегриравсички видове камъни, включително и цистиновите. Освен това, тъй като тази дължина на вълната се абсорбира от водата и хемоглобина, този лазер има изключително малка проникваща способност от 0,5 мм., което го прави значително по-безопасен за околните тъкани.

Представяме ви кратко клипче на лазерна литотрипсия. След разбиването на камъка, по-големите фрагменти се екстрахират с помощтта на бримка.

исковете от усложниния на метода не се различават от тези на другите едноскопски методиза разбиване на камъни:
-перфорация на уретера – 5 %
-образуване на стриктури на уретера – 2 %

Като всеки друг хирургичен метод и лазерната литотрипсия има своите показания ипротивопоказания. Окончателното решение за използването на този метод трябва да бъдеиндивидуално и съобразено със състоянието на всеки отделен пациент.

Пре последните години, качествата и ефективността на лазерното лъчение го превърнахапредпочитан метод избор пред всички други методи за ендоскопско разбиване на камъни. За съжаление, цената на източника на лъчение и сондите, които най-често са за еднократна употреба е много висока и често напосилна, особено в България, където само няколко урологични клиники разполагат с тази модерна техника.

Автор на статията: Д-р Васил Василев и Българската Урология